Анна-Мария Пеева

Има един момент, който всеки познава. Разговор, в който и двете страни говорят искрено, аргументирано, понякога дори разпалено и въпреки това никой не помръдва и на сантиметър. Колкото повече единият обяснява, толкова повече другият се вкопчва в своето. Накрая всеки си тръгва по-убеден в първоначалната си позиция, отколкото е дошъл. Дълго време мислех, че това е провал на аргументите, че ако само бях формулирала тезата си по-добре, ако имах още един факт, още един пример, щеше да се получи....

Има една особена умора, която не минава с почивка. Хората, които я носят, често изглеждат напълно „наред“ отвън. Имат работа. Отговорности. Постижения. Развиват се, справят се, функционират. Животът им изглежда подреден, но вътре в тях постепенно се настанява усещането, че нещо е изгубило смисъла си. В практиката си все по-често срещам именно такива хора. Не хора в криза, а хора, които дълго са били силни. Свикнали да поемат, да издържат, да се справят. Хора, които знаят как да бъдат...

Повечето лидери не страдат от липса на информация. Страдат от липса на достъп до нея. В разговорите ми с основатели и старши лидери в технологични компании виждам една повтаряща се сцена. Питам CEO: „Екипът ти казва ли ти лошите новини навреме?" Отговорът почти винаги е един и същ. „Разбира се. Държа хората ми да казват истината." Питам екипа. Отговорът е друг. „Опитахме. Един път. Два пъти. После спряхме." Не защото лидерът е лош човек, а защото нещо в неговата реакция е затворило канала....