Всички Постове

Има един момент, който всеки познава. Разговор, в който и двете страни говорят искрено, аргументирано, понякога дори разпалено и въпреки това никой не помръдва и на сантиметър. Колкото повече единият обяснява, толкова повече другият се вкопчва в своето. Накрая всеки си тръгва по-убеден в първоначалната си позиция, отколкото е дошъл. Дълго време мислех, че това е провал на аргументите, че ако само бях формулирала тезата си по-добре, ако имах още един факт, още един пример, щеш

Учудващо много хора изпитват страх, когато трябва да говорят пред екипа си или пред по-голяма аудитория. Без значение колко са подготвени, колко са компетентни и колко опит имат. Мозъкът възприема подобни ситуации като потенциална опасност от отхвърляне или кртитика, затова при излизане пред аудитория се активират физиологични реакции, свързани със стреса - ускорен пулс, по-плитко дишане, напрежение в мускулите. Всички симптоми на тревожността. А какво прави един тревожен

Има нещо много парадоксално в комуникацията, което се наблюдава при експерти и компетентни лидери. Колкото повече знания имат в определена сфера, толкова по-трудно им става да ги обясняват ясно. Това се случва, защото с времето човек започва да живее вътре в собствената си система от връзки, контекст и логика - неща, които преди са му изглеждали сложни, вече се подразбират. И изведнъж за аудиторията всичко започва да звучи по-абстрактно и нерабираемо. Ленивостта в подобни сл

Има една особена умора, която не минава с почивка. Хората, които я носят, често изглеждат напълно „наред“ отвън. Имат работа. Отговорности. Постижения. Развиват се, справят се, функционират. Животът им изглежда подреден, но вътре в тях постепенно се настанява усещането, че нещо е изгубило смисъла си. В практиката си все по-често срещам именно такива хора. Не хора в криза, а хора, които дълго са били силни. Свикнали да поемат, да издържат, да се справят. Хора, които знаят как

Повечето лидери не страдат от липса на информация. Страдат от липса на достъп до нея. В разговорите ми с основатели и старши лидери в технологични компании виждам една повтаряща се сцена. Питам CEO: „Екипът ти казва ли ти лошите новини навреме?" Отговорът почти винаги е един и същ. „Разбира се. Държа хората ми да казват истината." Питам екипа. Отговорът е друг. „Опитахме. Един път. Два пъти. После спряхме." Не защото лидерът е лош човек, а защото нещо в неговата реакция е зат

Една истина, която трудно се приема, но ни струва скъпо: “умните” думи правят идеите по-слаби. Ако не можеш да обясниш дори най-сложната идея, трудно решение или голяма промяна, така че да бъдат разбрани от всички, не само от експертите, значи нещо в посланието се чупи. Това, което често липсва, е смисълът, преведен на човешки език. Много организации и лидери предполагат, че отсрещната страна разполага със същата картина, която те имат на разположение в главата си. Говорят о

Работя с един предприемач - умен, целеустремен, с компания, която расте. Всяка година поставя нова цел. Всяка година я постига. И всяка година, в момента, в който я постигне, вижда следващия връх - по-висок, по-далечен – и бяга към него. Никога не спира. Никога не се наслаждава. Никога не се чувства достатъчно добре. Успехът му е неоспорим. Удовлетворението - почти никакво. Ако се разпознавате в тази история - изцяло или частично - тази статия е за вас. Защото ще ви разкажа з

Не е нужно човекът, с когото говорите, да е филолог или опитен психолог, за да разбере кога губите тежест в разговори и кога се оплитате в думите си. Понякога тези червени флагове могат да бъдат разпознати за секунди - от тона, избора на думи и невербалните сигнали. Начинът, по който говорим, не е случаен. Той е огледало на моментното ни състояние, начина ни на мислене и емоционалния ни статус. В него са намеренията ни, страховете и желанията ни. В езика, който използваме,

Подготвен си. Познаваш материала в детайли. Прегледал си числата, предвидил си въпросите, дори може би си репетирал пред огледалото. Влизаш в залата или отваряш Zoom/Teams и нещо се променя. Не в слайдовете ти, не в данните, а в начина, по който мислиш. Думата, от която имаш нужда, изчезва. Аргументът, който у дома звучеше безупречно, изведнъж се разпада на несвързани части. Някой възразява и вместо да отговориш ясно, започваш да обясняваш прекалено много, замлъкваш… или, на

Скритата връзка между езика, идентичността и отношенията Кога за последен път осъзна, че едно изречение променя начина, по който виждаш себе си като професионалист? Преди няколко месеца работех с клиентка - нека я наречем Мария. Старши мениджър в международна компания, с доказани резултати и силна експертиза. В началото на сесията тя каза: „Аз не съм човек, който се справя добре с конфликти.“ Спрях я. Помолих я да повтори. След това заедно разгледахме какво съдържа тази фраза

“3 начина да направиш 20 сделки за месец” “Кликни, за да промениш живота си” “Напиши „есе“, за да ти изпратя безплатен подарък” “Как да изкарваш пари, докато си на плажа” Нищо чудно, че тези лозунги привличат някои хора, но после бързо ги разочароват, а други ги приемат с насмешка и недоверие още на входа. Защото има нещо много сбъркано в самото начало. Не можеш да влезеш в нечий свят с такава скорост и агресия и от това да произлезе доверие. В света на ожесточена борба за в

Забелязали сме, че в света на бизнеса съществува едно устойчиво убеждение: ако една идея е достатъчно добра и аргументите са достатъчно силни, аудиторията неизбежно ще бъде убедена. Затова толкова много презентации се опитват да печелят чрез количество информация - повече анализи, повече графики, повече данни. Практиката ни обаче показва, че този подход често води до обратния ефект. Презентацията може да изглежда напълно логична за говорещия и едновременно с това да остави ау

Има разговори, които искаме да избегнем на всяка цена. Не защото са трудни, а защото знаем, че накрая ще си тръгнем с усещането, че сме изгубили времето и енергията си - ресурси, които не можем да си върнем. Понякога, колкото и да сме подготвени, резултатът не е този, който и двете страни желаят, думите пропадат в нищото, а отсрещната страна се отдалечава още повече. Въпреки подготовката, усилията, десетките изписани имейли и добрите намерения, някои разговори са като писане

В разговорите за стартиращи компании обикновено доминират три теми: продуктът, технологията и пазарът. Фокусът пада върху това колко иновативно е решението, колко голям е потенциалният пазар и дали продуктът може да изпревари конкуренцията. Но реалният живот на една компания рядко се подчинява на толкова линейна логика. Историята на предприемачеството е пълна със силни идеи, които никога не стигат до пазара – не защото са били слаби, а защото основателите им са подценили една

Различните кризи изискват специфичен език, реакция и комуникационен протокол.

Изображението е генерирано с AI Хората се плашат от големи промени, но никой не се плаши от малка следваща стъпка. Затова, когато представяме нова идея или продукт пред партньори, инвеситори или екипи, помислете как да формулирате мисленето и как да настроите езика. Един от най-ефективните подходи тук е да представите предложението като естествено продължение на вече направеното. Например: „Най-логичното следващо действие е въвеждането на новата система за вътрешна комуник

Архитектура на мисленето и лидерски майндсет в новата инвестиционна реалност (2025–2026) Този текст е за технологични лидери, основатели и визионери, които навлизат в по-зряла и взискателна инвестиционна среда. През 2025 – 2026 г. фокусът се измества от растеж на всяка цена към яснота, устойчивост и дисциплина в мисленето. Методологията THINK на Think Speak Impact е създадена именно за този преход – от ерата на хиперрастеж към ерата на структурираното влияние. Днес не печелят

Как да слушаме критично Всеки, навсякъде, по всяко време се опитва да ни убеди в нещо. Ние плуваме в кървясало море от акули, в което вниманието ни е бомбардирано (разбира се, не без наше съгласие) с послания, призиви, факти, лъжи и пропаганда. Дори маскираните като “експертни мнения” са част от системата, в която изглежда, че никой не лъже директно. Фактите обаче са така подредени и искусно подбрани, че изводът, който се търси, изглежда неизбежен. Понякога това става с помо