Всички Постове

Има решения, които ни измъчват с дни. Връщаме се към тях вечер, събуждаме се с тях сутрин, правим списъци, разговаряме с хора, опитваме се да предвидим последствията. Знаем, че не знаем достатъчно, и точно това ни кара да бъдем внимателни. Има обаче и друг вид решения. Те идват почти готови. Някой закъснява за трети път и ние вече знаем какъв е проблемът. Служител, който преди е бил активен, започва да мълчи по време на срещите и ние веднага разбираме какво се случва с мотива

Можеш да си много компетентен в дадена област и въпреки това да се чувстваш неуверен и несигуен, особено когато се изправен пред хора и трябва да го докажеш. Това може да се дължи на предишни негативни преживявания или притеснение. Тук монетата се обръща: невинаги увереността означава, че сме добри в дадена област. Имам много сигурни в себе си хора, които не са компетентни. Отворете социалните мрежи и се потопете във водите на непоклатимата увереност, която всевъзможни гурута

Една от най-красивите мисли, приписвани на Микеланджело, гласи: "Видях ангела в мрамора и дялках, докато го освободя." Харесвам тази метафора, но все по-често си мисля, че тя не описва начина, по който хората се променят, защото предполага, че човекът, в когото ще се превърнем, вече съществува някъде вътре в нас. Все едно бъдещата ни идентичност търпеливо чака да бъде открита. Опитът ми като психолог и коуч ме кара да мисля обратното. Не вярвам, че бъдещето чака. Мисля, че то

Много способни хора се подготвят отлично преди важна среща. Познават числата, навътре в историята са, знаят какво да кажат, но въпреки това, когато разговорът започне, нещо се променя - или блокират, или започват да говорят прекалено много. Причините са подобно състояние могат да са най-различни, но най-често става дума за загуба на яснота и фокус, защото искат да кажат твърде много. Картината става още по-пълна като добавим и неспособността да слушат събеседника си и да заб

Ние не говорим, за да изразим мислите си. Говорим, за да ги открием. Работата ми е свързана с разговорите. Всеки ден седя заедно с лидери, които идват с желание да намерят решение на сложен проблем. Почти винаги започват по един и същи начин: „Знам какъв е проблемът." След двадесетина минути разговор обаче често чувам друго: „Не... всъщност това изобщо не е проблемът." Преди години тези моменти ме изненадваха. Днес ги очаквам. Защото все повече вярвам, че една от най-големите

Наскоро четях книга за доверието и си дадох сметка колко много от проблемите в комуникацията ни нямат нищо общо с липсата на умения за говорене. Нямат общо и с липсата на харизма, увереност или аргументи. Много по-често проблемът е в … няколко думи. В една фраза, която сме чували толкова много пъти, че вече не ѝ вярваме. В изречение, което някога вероятно е работило, но днес носи точно обратния ефект. Живеем в свят на натрупан скептицизъм. През последните десетилетия хората с

Преди седмица статия в WSJ разказа за възхода на комуникационните лидери по други географски ширини. Тезата е, че комуникацията вече не е периферна функция в компаниите - съобщения, послания, някое друго събитие или измъкване от криза, а част от стратегическото управление на бизнесите. Защото всяко движение встрани, всяка промяна, всяко решение се приземяват отсреща и носят последствия. Всеки ход изпраща сигнали - независимо дали говорим за публика, екипи, инвеститори или

Защо начинът, по който реагираме на жалби, говори повече за организацията ни от самите ни процеси Всеки бизнес допуска грешки. Пратка закъснява. Поръчка се обърква. Информация не достига навреме. Служител прави грешна преценка. Клиентите обикновено разбират това. Това, което трудно прощават, е начинът, по който реагираме, когато ни посочат проблема. Много компании приемат жалбата като атака. Започват да се защитават, да обясняват, да търсят оправдания или да изпращат станда

Има един момент, който всеки познава. Разговор, в който и двете страни говорят искрено, аргументирано, понякога дори разпалено и въпреки това никой не помръдва и на сантиметър. Колкото повече единият обяснява, толкова повече другият се вкопчва в своето. Накрая всеки си тръгва по-убеден в първоначалната си позиция, отколкото е дошъл. Дълго време мислех, че това е провал на аргументите, че ако само бях формулирала тезата си по-добре, ако имах още един факт, още един пример, щеш

Учудващо много хора изпитват страх, когато трябва да говорят пред екипа си или пред по-голяма аудитория. Без значение колко са подготвени, колко са компетентни и колко опит имат. Мозъкът възприема подобни ситуации като потенциална опасност от отхвърляне или кртитика, затова при излизане пред аудитория се активират физиологични реакции, свързани със стреса - ускорен пулс, по-плитко дишане, напрежение в мускулите. Всички симптоми на тревожността. А какво прави един тревожен

Има нещо много парадоксално в комуникацията, което се наблюдава при експерти и компетентни лидери. Колкото повече знания имат в определена сфера, толкова по-трудно им става да ги обясняват ясно. Това се случва, защото с времето човек започва да живее вътре в собствената си система от връзки, контекст и логика - неща, които преди са му изглеждали сложни, вече се подразбират. И изведнъж за аудиторията всичко започва да звучи по-абстрактно и нерабираемо. Ленивостта в подобни сл

Има една особена умора, която не минава с почивка. Хората, които я носят, често изглеждат напълно „наред“ отвън. Имат работа. Отговорности. Постижения. Развиват се, справят се, функционират. Животът им изглежда подреден, но вътре в тях постепенно се настанява усещането, че нещо е изгубило смисъла си. В практиката си все по-често срещам именно такива хора. Не хора в криза, а хора, които дълго са били силни. Свикнали да поемат, да издържат, да се справят. Хора, които знаят как

Повечето лидери не страдат от липса на информация. Страдат от липса на достъп до нея. В разговорите ми с основатели и старши лидери в технологични компании виждам една повтаряща се сцена. Питам CEO: „Екипът ти казва ли ти лошите новини навреме?" Отговорът почти винаги е един и същ. „Разбира се. Държа хората ми да казват истината." Питам екипа. Отговорът е друг. „Опитахме. Един път. Два пъти. После спряхме." Не защото лидерът е лош човек, а защото нещо в неговата реакция е зат

Една истина, която трудно се приема, но ни струва скъпо: “умните” думи правят идеите по-слаби. Ако не можеш да обясниш дори най-сложната идея, трудно решение или голяма промяна, така че да бъдат разбрани от всички, не само от експертите, значи нещо в посланието се чупи. Това, което често липсва, е смисълът, преведен на човешки език. Много организации и лидери предполагат, че отсрещната страна разполага със същата картина, която те имат на разположение в главата си. Говорят о

Работя с един предприемач - умен, целеустремен, с компания, която расте. Всяка година поставя нова цел. Всяка година я постига. И всяка година, в момента, в който я постигне, вижда следващия връх - по-висок, по-далечен – и бяга към него. Никога не спира. Никога не се наслаждава. Никога не се чувства достатъчно добре. Успехът му е неоспорим. Удовлетворението - почти никакво. Ако се разпознавате в тази история - изцяло или частично - тази статия е за вас. Защото ще ви разкажа з

Не е нужно човекът, с когото говорите, да е филолог или опитен психолог, за да разбере кога губите тежест в разговори и кога се оплитате в думите си. Понякога тези червени флагове могат да бъдат разпознати за секунди - от тона, избора на думи и невербалните сигнали. Начинът, по който говорим, не е случаен. Той е огледало на моментното ни състояние, начина ни на мислене и емоционалния ни статус. В него са намеренията ни, страховете и желанията ни. В езика, който използваме,

Подготвен си. Познаваш материала в детайли. Прегледал си числата, предвидил си въпросите, дори може би си репетирал пред огледалото. Влизаш в залата или отваряш Zoom/Teams и нещо се променя. Не в слайдовете ти, не в данните, а в начина, по който мислиш. Думата, от която имаш нужда, изчезва. Аргументът, който у дома звучеше безупречно, изведнъж се разпада на несвързани части. Някой възразява и вместо да отговориш ясно, започваш да обясняваш прекалено много, замлъкваш… или, на

Скритата връзка между езика, идентичността и отношенията Кога за последен път осъзна, че едно изречение променя начина, по който виждаш себе си като професионалист? Преди няколко месеца работех с клиентка - нека я наречем Мария. Старши мениджър в международна компания, с доказани резултати и силна експертиза. В началото на сесията тя каза: „Аз не съм човек, който се справя добре с конфликти.“ Спрях я. Помолих я да повтори. След това заедно разгледахме какво съдържа тази фраза

“3 начина да направиш 20 сделки за месец” “Кликни, за да промениш живота си” “Напиши „есе“, за да ти изпратя безплатен подарък” “Как да изкарваш пари, докато си на плажа” Нищо чудно, че тези лозунги привличат някои хора, но после бързо ги разочароват, а други ги приемат с насмешка и недоверие още на входа. Защото има нещо много сбъркано в самото начало. Не можеш да влезеш в нечий свят с такава скорост и агресия и от това да произлезе доверие. В света на ожесточена борба за в

Забелязали сме, че в света на бизнеса съществува едно устойчиво убеждение: ако една идея е достатъчно добра и аргументите са достатъчно силни, аудиторията неизбежно ще бъде убедена. Затова толкова много презентации се опитват да печелят чрез количество информация - повече анализи, повече графики, повече данни. Практиката ни обаче показва, че този подход често води до обратния ефект. Презентацията може да изглежда напълно логична за говорещия и едновременно с това да остави ау