5 езикови навика, които подкопават авторитета

Не е нужно човекът, с когото говорите, да е филолог или опитен психолог, за да разбере кога губите тежест в разговори и кога се оплитате в думите си. Понякога тези червени флагове могат да бъдат разпознати за секунди - от тона, избора на думи и невербалните сигнали. 

Начинът, по който говорим, не е случаен. Той е огледало на моментното ни състояние, начина ни на мислене и емоционалния ни статус. В него са намеренията ни, страховете и желанията ни.

В езика, който използваме, се чете и колко сме уверени, как поемаме отговорност и дали вярваме в собствената си позиция. 

Често обаче точно в езика си допускаме малки, почти невидими грешки, които постепенно подкопават авторитета ни - в работа, в срещи, дори във всекидневните разговори.  И най-лошото - често го правим неосъзнато. 

Тук ще разгледаме петте най-чести навика, които ни дърпат назад:

 „Може би“, „донякъде“, „в известен смисъл“

Това са думи на отстъпление още преди да сме заявили позиция. Те издават колебание, независимо колко силни фрази можем да наредим след тях. Когато започваме с „може би“, автоматично намаляваме  тежестта на това, което следва, дори когато имаме ясна мисъл. 

“Може би е добра идея да преразгледаме този договор”, винаги оставя следа колебание, липса на ясна позиция. Това не е истинска покана за нов договор.

Избягвайте подобна формулировка. Вместо това говорете директно. Ако имате позиция, заявете я. Ако нямате, по-добре го кажете ясно. Същото правило важи и за фрази с подобен нюанс: “донякъде”, “в известен смисъл”.

Нямате нужда от тях, заменете ги с фрази, които няма да накарат човека или екипа срещу вас да се усъмнят във вашата категоричност. 

Прекомерното извиняване

Има хора, които независимо колко високо са в социалната или корпоративната йерархия, винаги ще намерят причина да се извиняват за нещо. Често зад това се крие страх от отхвърляне, който не е осъдително да носим със себе си, ако не сме се справили с него, но не е необходимо да “крещим” насреща “страх ме е как ще реагираш”. 

„Извинявай, че те притеснявам…“

 „Може да е глупав въпрос, но…“

Този навик създава усещане за по-нисък статус, дори когато няма причина за това. Извинението се превръща в автоматична реакция, а вашият събеседник чува несигурност, колебание и липса на позиция.

Разбира се, ако се обадите на някого в 12 през нощта, може и да  има истинска причина за извинение, но когато това е паразитен израз, по-добре минете без него.

Заменете извинението с уважително, но уверено влизане в разговор:

 „Имам въпрос по тази тема“ е напълно достатъчно.

Умалителни и омекотяващи изрази

„Само да попитам…“

 „Едно малко нещо…“

“Две минутки само…”

Тези формулировки омаловажават съдържанието. Те подсъзнателно казват: „Това, което ще кажа, не е толкова важно". Затова не е изненада, че хората, които започват разговора по този начин, губят позиции още в самото начало. Това е саботаж, собствен, ненужен.  Вместо това дайте тежест на думите си. Ако нещо заслужава да бъде казано, то не е „малко“.

Прекалено обясняване

Хората често добавят още и още думи, за да бъдат разбрани. Резултатът обаче е обратен - посланието се размива. Колкото повече обясняваш, толкова по-малко звучиш сигурен.

Езикът се превръща в димна завеса, защото хората не са свършили най-трудната работа: да подредят мисленето си, тоест посланието не е минало през слоя „смисъл за другия".  Когато смисълът липсва, думите започват да се самонадграждат, да звучат модерно, но да не водят никъде.

Когато хората чуят прекалено абстрактен или „натоварен“ език, доверието спада, дори ако съдържанието е обективно вярно. Мозъкът търси опора. Когато не я намира, активира скептицизъм. С други думи: сложният език не прави идеята по-умна.

 Затова: кратко, ясно, по същество. 

Отказ от лична позиция

„Хората казват, че…“ „

Чува се, че…“

Това е начин да говорим, без да поемаме  отговорност за казаното. Проблемът отново е, че така губим и тежестта на думите си. Премахването на субекта и е гаранция за дистанция между говорещия и слушателя. Тази езикова предпазливост има цена. Колкото по-често един говорещ се крие зад безлични формулировки, толкова повече губи авторитет. Вместо това говорете от свое име: 

„Моето наблюдение е…“ 

„Според мен…“

Авторитетът не се изгражда само с експертиза, дипломи и титли, а се усеща по начина, по който говорим. Следващият път, когато започвате разговор, запитайте се кой флаг искате да развеете -  червеният, който казва “Не вярвам в себе си, колебая се” или зеленият, който казва “Имам позиция, имам въпрос, имам мнение”. Думите са ваши, ваш е и изборът.