Проклятието на експерта. Кога знанието започва да пречи

Има нещо много парадоксално в комуникацията, което се наблюдава при експерти и компетентни лидери. Колкото повече знания имат в определена сфера, толкова по-трудно им става да ги обясняват ясно.

Това се случва, защото с времето човек започва да живее вътре в собствената си система от връзки, контекст и логика - неща, които преди са му изглеждали сложни, вече се подразбират. И изведнъж за аудиторията всичко започва да звучи по-абстрактно и нерабираемо. 

Ленивостта в подобни случаи се корени в пренебрегването на няколко факта: 

• слушателят не живее вътре във вашия модел

• събеседникът и публиката чуват всичко отвън

• предполагането, че отсрещната страна тръгва от нашето ниво на разбиране на темата, е заблуда

Това е т.нар “проклятие на експерта” -  феномен, при който човек вече не може лесно да си представи какво е да не знаеш нещо, което за него отдавна е очевидно и близко.

Колкото повече навлизаме в дадена сфера и трупаме знания, толкова по-трудно започваме да забелязваме кои части от разговора липсват за другия човек. 

Това е причината много експерти да звучат прекалено неразбираемо за тези, които ги слушат, без изобщо да го осъзнават. 

Колкото по-компетентен става човек, толкова по-голям е рискът да загуби усещането как звучи за останалите.  Това се случва постоянно - в срещи, в презентации, по време на интервюта, в разговори между експерти и клиенти, между лидери и екипи. 

Проблемът е, че информацията започва да идва без достатъчно структура, без усещане за приоритет и без ясна представа как другият човек всъщност слуша. Това се вижда много ясно при хора, които преминават от експертна към лидерска роля. 

Яснотата не е опростяване

Едно от най-грешните схващания е, че ясният език е “опростен” език. Всъщност най-често е обратното. Много по-лесно е да добавяш още информация, да  вкарваш още контекст, детайли и терминология, отколкото да различиш кое наистина има значение за другите и кое просто създава шум около смисъла.

Това е причината хората с дълбоко разбиране в определена област обикновено да не могат да обяснят сложните неща спокойно и просто и това много често си личи по време на интервюта, презентации и обикновени разговори.

Саймън Синек - авторът на “Започни със защо”  често говори за това, че хората не слушат какво правите, а защо го правите. Зад тази идея всъщност стои нещо много по-голямо от брандинг и сторителинг.  Хората не  вземат решения само на база информация, а тогава, когато започнат да виждат смисъл, последствие и посока.

Хората не слушат еднакво

Друга грешка, която много умни хора правят, е да приемат, че ако нещо е ясно за тях, то ще бъде ясно по един и същи начин за всички останали. Но хората не слушат еднакво защото:

• Някой слуша за риск

• Друг - за мащаб

• Трети се опитва да разбере логиката

• Някой иска да разбере последствията

• Или просто търси вдъхновение или посока

Тук комуникацията вече няма нищо общо с това да впечатляваш. Става дума за нещо друго -  дали можеш да преведеш една идея така, че другият човек да има достъп до нея, да предприеме действие или да научи нещо за себе си или света. 

Понякога магията е в способността да забележиш къде вниманието отсреща започва да се губи и да имаш достатъчно спокойствие да промениш посоката. В края на разговора хората рядко помнят всичко, което сте казали, но почти винаги помнят как сте ги накарали да се чувстват. Никой не иска да се чувства объркан.

Един разговор с екип или презентация не трябва да целят демонстрация на интелект, а по-скоро способност да подредиш сложното така, че другият човек да започне да вижда по-ясно. Най-добрите комуникатори са тези, които са запазили способността да излизат от собствената си експертиза и да виждат разговора през очите на човека отсреща.