И комуникацията седна на масата

Преди седмица статия в WSJ разказа за възхода на комуникационните лидери по други географски ширини. Тезата е, че комуникацията вече не е периферна функция в компаниите -  съобщения, послания, някое друго събитие или измъкване от криза, а част от стратегическото управление на бизнесите.

Защото всяко движение встрани, всяка промяна, всяко решение се приземяват отсреща и носят последствия. Всеки ход изпраща сигнали - независимо дали говорим за публика, екипи, инвеститори или партньори.

Няколко интересни извода:

• Почти половината Chief Communications Officers вече докладват директно на CEO, спрямо около 37% преди десетина години.

  
  

• Компаниите плащат значително повече за подобни роли.

  
  

• CEO-тата все повече търсят комуникационните лидери като стратегически съветници, а не като хора, които пишат прессъобщения или корпоративни материали.

Къде е мястото на комуникационните експерти в Бълагрия

Дали в България това е масова практика, не можем да твърдим със сигурност, защото не разполагаме с обобщени данни и можем да съдим по наблюдения. Това се вижда предимно при комуникационни и репутационни кризи в политическия живот и в сферите, където публичността е неизбежна.

В България комуникацията се включва на по-късен етап - реактивно или ако нещо просто трябва да бъде популяризирано, обяснено или защитено. 

Целта на проактивната комуникация не е да се научим да реагираме по-добре, a да  предотвратим ситуациите, които изискват реакция. Когато мислим стратегически преди важен разговор или промяна, ние намаляваме неразбирателствата, двойното тълкуване и избягваме излишните конфликти и създаваме яснота още от самото начало.

Решенията вече не остават вътре в компанията. Служители, клиенти, медии, инвеститори и социални мрежи реагират почти в реално време. Това означава, че комуникационният лидер трябва да участва по-рано в процеса на вземане на решения.

Система за ранно предупреждение

Границите между комуникации, маркетинг и лидерство се размиват. Статията на WSJ предизвика много реакции в бизнеса, защото поставя под съмнение досегашното възприятие за тази роля, а именно, че комуникационният директор (нека така да го наречем за по-лесно) все по-често е съветник на CEO по въпроси, които нямат нищо общо с прессъобщенията  - организационни промени, съкращения и  сливания.

Разликата между реактивна и стратегическа комуникация се вижда още по-отчетливо в кризите. Ако комуникацията е включена в процеса на вземане на решения още на ранен етап, кризите често се предотвратяват, а не просто се управляват, когато пожарът вече е пламнал. 

Това е нещо като система за ранно предупреждение. Да, комуникационните експерти нямат кристална топка, но могат да предвидят как едно решение или промяна може да бъде възприето от различните аудитории, да помогнат на лидерите да видят това, което иначе биха разбрали много по-късно.  

Доверието вече е стратегически актив. Комуникационният лидер участва в изграждането и защитата на този актив, а не само в популяризирането на продукти и услуги.