Увереността - една доста подла заблуда

Можеш да си много компетентен в дадена област и въпреки това да се чувстваш неуверен и несигуен, особено когато се изправен пред хора и трябва да го докажеш. Това може да се дължи на предишни негативни преживявания или притеснение. Тук монетата се обръща: невинаги увереността означава, че сме добри в дадена област.

Имам много сигурни в себе си хора, които не са компетентни. Отворете социалните мрежи и се потопете във водите на непоклатимата увереност, която всевъзможни гурута и инфлуенсъри, получили достъп до публичност, излъчват денонощно.  

Увереността не е непременно умение, а е следствие от натрупана компетентност и преживян опит. Детето, което тепърва се учи да ходи, не става смело още с първите крачки. Прохожда плахо, пада, става, блъска се в масата, хваща се за стола. И така, ден след ден, докато един ден родителите му вече не го учат да ходи, а го дебнат да не избяга. 

Младият шофьор не започва да сменя смело скоростите веднага. В началото ръцете му стискат волана, погледът следи огледалата, а всяка смяна изисква внимание. С времето това, което някога е било усилие, става рефлекс, навик. Увереността се изгражда чрез доказателства от действието. Това е малко по-различна концепция от популярното „първо повярвай в себе си“.

Първо идва опитът

С говоренето пред публика не се случва нищо по-различни от изброените примери. Човек не става добър оратор, защото една сутрин се е събудил с идеята да бъде малко по-уверен. В началото гласът му трепери, мисълта се разпилява, а паузата му се струва безкрайно дълга и опасна. Понякога ще забрави какво е искал да каже. Друг път ще каже твърде много. 

Може би една от най-големите заблуди за публичното говорене и воденето на разговори с висок залог е, че първо трябва да преодолеем страха, за да започнем да говорим. Не, трябва да започнем да говорим, докато още ни е страх. 

Винаги съм се учудвал на призивите “не се притеснявай”, “поеми си въздух”, “ти можеш”. Тези похвати могат да бъдат катализатор за по-добро представяне, но силата им е доста надценена. Опитът, повторението, подготовката, усилието следващия път да бъдем по добри - това са съставките, които в дългосрочен план могат повече да ни доближат до целта и да ни избавят от страха.

В един момент компетентността и увереността започват да се самоподсилват, да си дават постоянна обратна връзка. В началото просто се учим, грешим, поправяме се. Вниманието ни е заето с всяко движение, всяка дума, но постепенно натрупваме  достатъчно умение, което подготвя почвата за увереността. Тя е следствие, а не самоцел. Ако следващия път някой ви продава увереност, поставете го под съмнение. 

Не се опитвай да изглеждаш уверен!

Когато се подготвяте за презентация, не тренирайте само идеалното представяне, подгответе се и за моментите, в които нещо може да се обърка - да си загубите мисълта, нещо да ви разсее, да забие техниката, микрофонът да спре. Това дори е по-трудно, отколкото да репетираме безкрай перфектно заучени фрази. И ако нещо се обърка, винаги ще знаете как да се измъкнете и да превърнете дефекта в ефект.

В разговорите, когато напрежението се покачва, не се опитвайте да звучите безпогрешно на всяка цена. Опитайте се да бъдете любопитни, защото по този начин прехвърляте вниманието от себе си към другия и печелите време да помислите.  

Преди голямата сцена, развихрете са на по-малки терени. Не е нужно да излизате пред 200 души веднага.

На следващата среща задайте поне един въпрос, на по-следващата формулирайте една теза или мнение за 30 секунди, разкажете кратка история пред двама - трима души, на следващата седмица направете 5-минутно представяне на идея без предварително написан текст. Запишете следващата си презентация на телефона си, за да можете да я гледате и да я направите по-добра след време. 

И както детето един ден просто тръгва и започва да ходи уверено, без да мисли за всяка своя крачка, така и човекът, който е говорил достатъчно, един ден открива, че вече не мисли как трябва да говори.